"Моя глас"

Когато слънцето поеме своя път на запад
и стъпи в своите владения нощта,
уплашеното ехо на обувки трака,
забързано към сигуността на дома
Отдавна няма вече случайни минувачи,
отвътре всеки е заключил своята врата
Това спокойствие измамно е обаче
и шум прорязва тази тишина сега

Защото сенките живеят нощем само,
а след като удари и дванайстия час,
в съня ти аз ще вляза и ти постоянно
ще чуваш само моя глас

Очите си затваряш и си повтаряш че бълнуваш,
отказваш да повярваш на това, което чуваш
В този нощен полумрак, потропвайки във такт със крак,
те будя с песента си пак и пак
Всички нощни привидения и таласъми
са единствено и пряко подчинени на гласа ми
Те се раждат щом се стъмни и умират щом се съмне,
за да всяват смут и страх сред вас